Негативните последици върху психичното здраве на болногледачите в чужбина

Един сериозен, но рядко дискутиран проблем, който за съжаление често се проявява при социалните асистенти, е свързан с психичните проблеми, които се отключват по време на работа. Именно за това бихме искали да пишем днес. Прекарахме известно време в търсене на литература по проблема, но такава не открихме. Има няколко наръчника за социални асистенти, но те са насочени към грижата за болния. Никъде не се споменава за проблемите на социалните асистенти. Ще се радваме и ще ви бъдем благодарни ако ни посочите такава литература или споделите как вие се справяте със стреса на работното място, за да може да помогнете на други в същото положение.
За 17 години практика сме се сблъсквали с всякакви случаи. Служители, които са в прекрасно здрави и изведнъж започват да си говорят сами, да развиват генерализирана тревожност, фобии за преследване или да имат самоубийствени мисли. Асистенти шизофреници. Някои вече са били диагностицирани и известно време са си взимали хапчетата, но когато спрат отново се връщат към старото си състояние. Други ги развиват по време на работа. Някои се взимат в ръце, други не….
Психолозите имат много добро обяснение на въпроса каква е причината за честите психични проблеми в съвремието. Факт е, че колкото по-добре живеем, толкова по-депресирани и нещастни се чувстваме. В миналото, нашите баби и прабаби са имали много деца, но са оцелявали само няколко от тях. Минавали са през тежки събития като смърт, глад, болести, войни и са ставали психически устойчиви. Налагало им се е. В същото време в наши дни живеем в най-задоволеното време в човешката история. Живеем комфортно. Имаме вода, ток, храна, технологии и достъп до всичко, което си пожелаем. Тези условия обаче не създават мотивация да затвърдим характера си, напротив, прави ни по-чувствителни и раними. А риска при вас, социалните асистенти, е по-висок, поради допълнителни обстоятелства, като:
• Чуждата страна и порядки;
• Напускане на семейството и Родината за продължителен период;
• Финансовите проблеми, подбудили ви да търсите препитание в чужбина: дълг, кредит;
• Чувството за вина, че не сте до децата си, болните си родители и близки, а се грижите за чужди хора;
• Липсата на активен социален и личен живот;
• Неблагодарност и непризнателност от страна на обгрижваното лице и много други.
Каква е симптоматиката, която може да Ви подскаже, че имате проблем и е добре да си вземете почивка, да се обърнете за помощ или да се върнете окончателно у дома? Най-общо симптомите са физологични, емоционални и поведенчески.
• Едни от първите сигнали са честото чувство на раздразнителност, потиснатост, безпокойство, депресия, апатия, сприхавост, заядливост и несигурност.
• Може да имате учестено дишане, сърцебиене, задух, високо или ниско кръвно.
• Злупотребата с алкохол, засилената употреба на цигари, лекарства или преяждане, също показват, че нещо не е наред и се нуждаете от промяна.
За съжаление, нямаме рецепта как да съхраните психичното си здраве. Можем само да ви дадем съветите на специалистите. Ако имате само някои от симптомите, може да опитате да се справите сами като следвате някои от следните малки стъпки:
• Създайте си ежедневни рутинни навици. За да се избавите от депресията е задължително мозъкът и тялото да бъдат постоянно ангажирани, а това може да се случи когато си изградите ежедневен план график, който да спазвате. Това не означава да превръщате ежедневието си в рутина, а по-скоро да си поставяте всеки ден различни задачи и цели.
• Избягвайте негативните мисли. През последните години изолацията заради Covid драстично промени мисленето в негативна посока. Световните събития, войната в Украйна, всичко това допълнтиелно създаде чувство на обреченост. Стремете се да ги избягвате! Четете хубавите новини: за успели хора, спортни и научни постижения, за изкуство и култура. Четете художествена литература и учете немски.
• Правете упражнения. Ежедневните упражнения повишават ендорфина – хормонът на щастието и радостта. Ако до момента не сте спортували безспорно първите дни няма да сте толкова ентусиазирани, но с времето резултатът ще бъде страхотен, както за физиката, така и за психиката. Редовните упражнения насърчават мозъка да се настрои по положителен начин, така че не се отказвайте след първата тренировка – дайте му време. Започнете с малко упражнения и всеки ден ги увеличавайте. При добро желание винаги може да „отктраднете“ 30 минути от тежкото си ежедневие.
• Правете неща, които никога преди не сте правили. Интернет предлага неограничени възможности за нови неща, стига да отворите съзнанието си. Някои от нашите служители започнаха да рисуват, да шият гоблени и да се занимават с различни ръкоделия, да спортуват. Намерете „своето“ си нещо.
• Споделяйте с приятели. Интернет дава възможност да контактувате с хора в реално време и да споделяте. „Споделена мъка е половин мъка!“ Все пак, правете го умно. Не споделяйте с всеки „срещнат“ във всяка група. Някой може да се възползва от информацията, която предоставяте.
• Споделяйте с работодателя си! Тук очакваме веднага да скочите насреща ни. Нали ако споделям ще остна без работа? Максимата „мълчи си, за да не останеш без работа“ е абсолютно погрешна. Ако знаем за проблемите ви, ние ще можем да ви помогнем. Ако проблема е в работното място, може да ви потърсим друго. Ако се нуждаете от почивка, може да се приберете преждевременно, да посетите специалист и да се погрижите за здравето си. Вашите координатори са именно за това. Да изслушват проблемите ви, да ви подкрепят и да се опитат да ви помогнат по най-добрия възможен начин.
• Избягвайте алкохола и цигарите. Те няма да ви помогнат да се справите с депресията. Възможен е точно обратния ефект. Да останете без работа и да навредите на здравето си.
Ако обаче говорим за дезеорентирано поведение, халюцинации, изкривено мислене (откриване на съобщения във вестници и телевизонни предавания), чувство за преследване или подслушване, тогава говорим за много сериозен проблем, който изисква медикаментозно лечение и посещение на психолог. Разбира се, ако асистента е стигнал до това състояние е много възможно да не е в състояние да осъзнае проблема си, защото погрешно тълкува и интерпретира събитията в ралността. Тогава би било хубаво да има приятели, които да сигнализират за наблюденията си пред близките или работодателя му.
В практиката ни сме имали сме случаи, когато наши служители ни съобщават за проблем при техна колежка и ние се свързваме с близките им, за да търсим подкрепа от тяхна страна. Понякога успяваме да помогнем, друг път семейството отказва да приеме, че техния близък има проблем. Някои асистенти започват лечение и сменят професионалното си поприще. Други просто сменят фирмата и продължават да работят.
Професията на социалния асистент е изключително трудна. Тя изисква здрава психика и не е за всеки. Постоянният стрес води до прегаряне, затова е необходимо да познавате границите си и да имате адекватна самооценка. Ако сами не си помогнете, няма кой друг да ви помогне. Поставяйте здравето си на първо място. Бъдете емпатични, но не и алтруисти!
Желаем ви здраве!